Combating Gender-Based Violence Against Politically Active Women and LGBTIK Persons

Очакван резултат:Проектите следва да допринасят за всички от следните очаквани резултати:Създателите на политики на равнището на ЕС и на национално равнище и съответните заинтересовани страни получават по-добро разбиране за движещите сили на насилието срещу жени и ЛГБТИК лица, които са политически активни или политически стремящи се.Засилена превенция и ранна намеса чрез по-добро разбиране на движещите сили и въздействието на насилието (краткосрочно и дългосрочно) върху жените и ЛГБТИК лицата, които участват или се стремят да участват в политически дейности онлайн и офлайн, и как се развива тяхното участие след преживяно насилие и тормоз.Приемане на основани на факти политически препоръки от създателите на политики и съответните заинтересовани страни за справяне с насилието, основано на пола, наред с насилието срещу политически активни жени и ЛГБТИК лица, насърчаване на равното политическо участие и справяне с вредните послания.По-широко придържане към медийните насоки за отговорно, етично и безопасно представяне и отразяване на насилието, основано на пола, в политически контекст, включване на съобразено с пола и междусекторно отразяване и включване на успешни практики с доказуеми положителни резултати.Насърчаване на приобщаваща среда, която насърчава политическото участие на жените и ЛГБТИК лицата, по-специално от по-слабо представените групи, чрез сътрудничество между ключови участници от обществеността, политиката и гражданското общество. Обхват:Засиленото участие и видимост на жените и ЛГБТИК лицата в обществения живот [1] съвпада с нарастването на две тежки форми на насилие: Когато тези две форми на насилие се пресичат, те възпрепятстват напредъка към равенство, укрепват традиционните полови норми и стереотипи, дисбаланс на силите и представляват значителна заплаха за демократичните общества.В Директивата на ЕС относно борбата с насилието над жени се признава въздействието на насилието върху жените, които участват активно в обществения живот, и по-специално неговият заглушаващ ефект. Политическите насоки на Европейската комисия за периода 2024—2029 г. поставят борбата срещу основаното на пола насилие в центъра на стратегията за равенство за периода след 2025 г., по-специално за овластяване на жените в политиката [3]. В Пътната карта за правата на жените [4] се припомня, че жените „са изправени пред по-високи рискове от заплахи и насилие, ограничаващи участието им в обществения живот“, докато в писмото за определяне на ресора на комисаря по въпросите на равенството се посочва, че мотивираният от омраза тормоз и (онлайн) насилието са основен акцент в стратегията на ЕС за равнопоставеност на ЛГБТИК за периода 2026—2030 г. В писмото за определяне на ресора до комисаря по въпросите на демокрацията, правосъдието и принципите на правовата държава се подчертава засилването на защитата на политическите кандидати и избраните представители, изправени пред нарастващи заплахи и неправомерен натиск.Това насилие се проявява под различни форми, включително сексуални и физически заплахи и нападения, тормоз, убийства на персонажи, изказвания, проповядващи вражда и омраза, кампании за дезинформация, използващи женомразки или анти-ЛГБТИК послания, и манипулиране на подвеждащи изображения. С технологичния напредък методите на насилие и тормоз са се преместили онлайн и стават все по-сложни и вирусни, илюстрирани от явления като кибер тормоз и дълбинни фалшификати. Последиците от тях обаче се простират до физическия свят, причинявайки физически и психологически вреди, както и оказват влияние върху професионалната и личната репутация, качеството на живот и семейството. Поради това в предложенията следва да се проучи широкият спектър от въздействия, включително възпиращият ефект върху жертвите, като например оттеглянето им от обществените дебати в социалните медии или публичните служби, включително политическите. Тъй като ситуациите на социална, икономическа или политическа нестабилност могат да изострят насилието, основано на пола, и насилието, основано на ЛГБТИК, предложенията се насърчават да проучат как кризите засягат естеството, разпространението и предотвратяването на тези видове насилие, както и достъпа на жертвите до подкрепа и правосъдие.Както политическата, така и медийната сфера, включително радиото, телевизията, печатните и онлайн платформите, играят ключова роля в оформянето на обществените норми. Въпреки това отразяването на насилието, основано на пола, и случаите на насилие, основано на ЛГБТИК, често са сензационни и пристрастни, особено когато става въпрос за публични фигури. Например малко се знае за това как фиктивните и нефиктивните послания влияят върху обществената осведоменост и възприятията за насилие срещу политически активни жени и ЛГБТИК лица. Тези пропуски могат да доведат до неадекватни реакции и системи за подкрепа, като същевременно укрепват стереотипите, свързани с пола, и допринасят за обвиняването на жертвите. Предложенията следва да събират данни за това въздействие и да противодействат на сензационализма и омразата към жените, за да позиционират медиите като двигател на положителна промяна. Предложенията следва също така да включват анализ на въздействието и потенциалните пропуски на съществуващото законодателство на ЕС, като например Законодателния акт за цифровите услуги, и да предоставят препоръки на създателите на политики.Предложенията се насърчават да изследват културните вярвания и практики, като се разглеждат области като киното и литературата заедно с платформите на социалните медии, за да се проучи как културните представяния и националният контекст влияят върху възприятията и реакциите на пресичащо се насилие.Освен това, като се има предвид, че политически мотивираното насилие, насилието, основано на пола, и насилието, основано на ЛГБТИК, се пресичат с различни форми на дискриминация, включително расизъм [5], в предложенията трябва да се вземат предвид най-малко три пресичащи се фактора, като увреждане, расов или етнически произход, възраст, религия или убежден