Rethinking Long-Term Care Policies in the Context of EU Demographic Change

Очакван резултат:Проектите следва да допринасят за всички от следните очаквани резултати:Оценка на ефективността и устойчивостта на съществуващите политики за дългосрочни грижи на национално и регионално равнище.Предоставяне на създателите на политики на научни знания и данни за основани на факти политики за справяне с нарастващото търсене на финансово приемливи, достъпни и висококачествени дългосрочни грижи, с акцент върху ефективното използване на ресурсите, включително човешките, финансовите и технологичните.Да предложи нови политически решения за справяне с нарастващите нужди от дългосрочни грижи и за гарантиране на плавен (не)официален преход в областта на грижите, включително от гледна точка на политиките за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве и разработването на интегрирано предоставяне на услуги за полагане на грижи на местно равнище. Обхват:В ЕС се очаква броят на хората, нуждаещи се от дългосрочни грижи, да се увеличи в бъдеще. През 2070 г. този брой се очаква да бъде с 21 % по-висок, отколкото през 2020 г. Това увеличение се дължи до голяма степен на ускоряването на застаряването на населението и също така е свързано с по-големите нужди от палиативни грижи. В същото време много държави членки вече изпитват затруднения да посрещнат всички нужди от дългосрочни грижи поради недостиг на работна сила, който вероятно ще се задълбочи в бъдеще, тъй като работната сила в областта на дългосрочните грижи сама по себе си застарява и секторът не е привлекателен поради трудните условия на труд, ограничените възможности за професионално развитие и ниските професионални стандарти.Необходими са научни доказателства от научните изследвания и иновациите (включително от дисциплините в областта на социалните и хуманитарните науки), за да се подпомогне справянето с нарастващото търсене на дългосрочни грижи в ЕС в контекста на намаляващите трудови ресурси и нарастващия натиск върху публичните и частните бюджети.В съответствие с Европейската стратегия за полагането на грижи и допълвайки дейностите на Европейското партньорство за трансформиране на системите за здравеопазване и грижи [1], предложенията следва:да оценят ефективността на съществуващите национални/регионални политики за дългосрочни грижи по отношение на посрещането на настоящите нужди от дългосрочни грижи чрез достатъчно и подходящо квалифицирани работници в областта на дългосрочните грижи, като направят формалните дългосрочни грижи финансово приемливи, достъпни и с високо качество; във връзка с това да направи оценка на ролята на интегрираните грижи и взаимодействието между дългосрочните грижи и други социални услуги;да разработят надеждни методики за моделиране на прогнозите до 2070 г. за нуждите и предлагането на дългосрочни грижи, включително по отношение на работната сила и видовете услуги, и съответните нужди от публично финансиране за най-малко 15 държави — членки на ЕС; количествено определяне на цената на бездействието по отношение на въздействието върху неудовлетворените потребности от дългосрочни грижи, резултатите в областта на здравето и благосъстоянието и пропуснатите възможности за икономическа възвръщаемост;набелязване и анализ на иновативни комбинации от политики, включително основани на социални иновации, за справяне с нуждите от дългосрочни грижи и предизвикателствата, свързани с предоставянето на дългосрочни грижи, с налични и/или нови публични/частни ресурси, включително чрез използване на потенциала на цифровизацията и новите технологии. Аспектите, които трябва да бъдат разгледани, могат да включват справяне с недостига на работна сила и умения чрез повишаване на привлекателността на сектора на дългосрочните грижи чрез подобрени условия на труд и социална закрила на работната сила в сектора на дългосрочните грижи; внедряването на цифрови решения, включително основани на ИИ; проучване на разходната ефективност при използването на публичните бюджети за здравеопазване и социални грижи и ролята на частното финансиране в сектора. Кандидатите се насърчават да вземат предвид данните, предлагани от европейските научноизследователски инфраструктури в областта на социалните науки [2], както и набора от анализи на политиката в областта на дългосрочните грижи, разработени от Европейската комисия [3]. Когато е приложимо, предложенията следва да използват данните и услугите, налични чрез европейските научноизследователски инфраструктури, обединени в рамките на Европейския облак за отворена наука (EOSC), както и данните от съответните пространства на данни. Следва да се положат специални усилия, за да се гарантира, че данните, изготвени в контекста на тази тема, са FAIR (достъпни, оперативно съвместими и повторно използваеми).Кандидатите, които имат за цел да се справят с последиците от демографските промени върху системите за здравеопазване и грижи, следва предварително да проверят кои области са обхванати от партньорството за трансформиране на системите за здравеопазване и грижи и какви изследвания извършва партньорството, за да се избегне дублиране на усилията или потенциално двойно финансиране.В предложенията следва да се разгледа участието на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия [4] въз основа на неговия опит и по отношение на стойността, която той би могъл да донесе за осигуряването на ефективно взаимодействие между научноизследователските дейности и изготвянето на политики.Предложенията следва да включват чувствителен към аспектите на пола и междусекторен подход, за да се отговори на различните нужди на политиката за дългосрочни грижи на получателите на грижи и лицата, полагащи грижи.За да се постигне максимално въздействие и да се избегне ненужно дублиране, в предложенията следва да се предвиди, когато е целесъобразно, сътрудничество с проекти по „Хоризонт Европа“, като например финансираните по темата на поканата HORIZON-CL2-2022-TRANSFORMATIONS-01-10, „Социално-икономически последици от застаряващите общества“[5] и темата на поканата HORIZON-CL2-2023-TRANSFORMATIONS-01-